пешеходните пасажи

нелепите мостове
над реките от
метал и газове
дали напомнят на
вървящите по тях
как се давим
в собственото си
повръщано

*

паметник на захарта
не е ли обидно
мозък и сърце
рекордът
стоманено изобилие
замръзнали земетресения

живот (в кутии)

има една кутия
от която няма
извън
където едновременно
съм и не съм
човешка шлюпка
и самата вселена

една кутия
която няма
черна кутия

криптографите тайно

КРГВХЪИЛДИКХСЕГРИФИУГКДЛУГПИ

цезар/3

Живот в пасажа

Отварям очи и поглеждам нагоре:
в пасаж съм. Стъклен похлупак високо свети.
Магазини и бутици. Кафенета. Кино. Тоалетни.
Бъдещето, настоящето или...?
Има ли живот отвъд пасажа?
Крача, за да проверя.
Отварям очи и поглеждам надолу: на работа съм.

Замръзнали земетресения

ЗАМРЪЗНАЛИ ЗЕМЕТРЕСЕНИЯ:
мързи ги, замечтани блеят...
Аз съм като тях - безкрила фея.

Утринна прозявка
пръска ледени кристали
в Антарктида.

Живот в кутии

Нали е ясно вече? -
Стаята умира при ремонта.
Паметта на старата ми стая
остана непокътната в кашони.

Избягах от новата, защото
не беше вече мой дом.

Но кутиите си останаха.

Не ги отварям, защото ме е страх от тъгата.
Не ги изхвърлям, за да не си играе друг
с миналото ми.

Криптос

Името ти искри, Криптос.

Името ти е смело
като честно чело пред стадо куршуми.

Името ти искри, Криптос.

В сърцевината му се крие
кремъкът на познанието.

Който иска да знае, ще си запали огън.
Който не иска - ще направи жабка в езерото.